21 декември 2021
Ако някой от нас можеше да гледа днешните пандемични новини преди 3 години, щеше да реши, че това е някакъв черен футуристичен сюжет. Днес нуждата от специален здравен пропуск и разделението между имащи, нямащи и колебаещи се е реалност. Нито една психика не е готова да се адаптира и да приеме такива процеси за нормални толкова бързо. Живот в постоянна заплаха за здравето, променящи се изисквания, които стават все по-наложителни и без алтернатива. Ежедневие, в което освен катастрофичната информация тече и заплаха от социална изолация и отнемане на свободи… Всичко това съзнателно и подсъзнателно създава непознат до момента натиск за нашата психика. И тя е длъжна да реагира.
Често тази реакция се изразява в защитни функции като все по-често срещаните паник атаки. Това е и причината кампанията „Красив ум“ на верига фитнеси Next Level да е толкова успешна – защото дава отговори на въпросите, които всички ние тайничко си задаваме и които обаче силно тревожат тялото и психиката ни. В платформата на кампанията, създадена специално за подкрепа на менталното здраве в условия на пандемия, всеки може да провери коя физическа активност най-добре ще се отрази на състоянието му към момента.
Този месец темата на кампанията са паник атаките. Ето защо психологът и консултант на кампанията „Красив ум“ Ани Владимирова разказва какво представляват те всъщност и как можем да ги овладеем.
„Днес, за да може да функционира с относително задоволителна социална активност, човек е нужно да изпълнява определени условия: изследвания, ваксинация, зелен сертификат… И тук започва допълнителният стрес. Много хора споделят, че не се чувстват спокойни да се ваксинират. Липсва им убедителна и успокояваща информация. Други са се фокусирали върху субективното им усещане за загуба на свобода и трупат гняв и тревога. Трети се борят за каузи „За“ и „Против“, търсейки вярното решение за себе си. Твърде много хора споделят, че сякаш животът и решенията им не са техни! Не могат да видят бъдещето“, обяснява Владимирова.
Всичко това води до отключване на оста на стреса интензивно и дълго. Хипоталамус, хипофиза, надбъбречни жлези са впрегнати да произвеждат стресовата биохимия, която уж трябва да ни помогне да се справим с опасностите. Опасностите обаче не си отиват. Те са около нас, в нас, в другия човек, във фрустриращите обстоятелства, в новините… Когато тази ос започне да „прегаря“, ние ставаме свръхемоционални и тревожни.
Мислите ни могат да казват: „Няма страшно, това няма да се случи!“, но всеки орган, всяка система са поели в повече дози адреналин, норадреналин и кортизол и започват да дават сигнали, продължава психологът.
Вегетативната нервна система е първата физическа аларма, даваща сигнали, че ситуацията е извън контрол. Появява се психосоматика при всеки според „слабото място“. При по-емоционалните и реактивни хора започват вариации в кръвното налягане, които изглеждат страшни. Те привързват потърпевшия към апарата за кръвно налягане и снемат доверието от тялото му. Следват изтръпвания на крайниците като реакции и на периферната нервна система. При по-раними и чувствителни хора идва стомашно-чревният дискомфорт и безсънието. Те създават убеждение за негодност и безперспективност. По-уравновесените типове неврофизиология също не са застраховани. Те трупат умора, схващания, главоболие, безсъние, което създава обща несигурност както тук и сега, така и за бъдещето.
Като най-мощна проява на стреса и безсилието в променящата се и несигурна среда идват паническите състояния. Те впрягат в алармената система цялото тяло. От високите дози стресова биохимия се покачва рязко и интензивно дейността на сърдечно-съдовата система, изявена в сърцебиене и страх. Тяхната биологична функция е да подготвят тялото за борба или бягство, но никой не може да избяга от пандемичните условия. След това идват и спазмите в съдовете на белия дроб – не защото се случва нещо фатално, а защото страхът води до блокаж. В комбинация с ускоряването на дишането се стига до плашещото усещане за липса на въздух. Стомашно-чревният тракт, който е богато инервиран, дълго е поемал напрежението и затова се „свива на топка“. Пикочният мехур също реагира бурно на стреса. Периферните нервни окончания на свой ред също дават сигнали с изтръпване и мравучкане. Кожата като най-големия орган, който може да детоксикира, ще започне да освобождава стреса чрез „студената пот“. Реакциите на тялото са толкова силни, мозъкът е толкова обхванат от страха и инстинкта за оцеляване, че рационалната му част се изключва. Тогава много хора си мислят: „Ще умра! Ще полудея!“ Но нищо от това няма да се случи, успокоява ни Владимирова.
Оказва се, че перфектната ни иначе система за регулация е прегряла и ни дава сигнал, че е време да намерим по-добър и грижовен вариант за живота си, та макар и в условията на стриктни изисквания, ограничения, пандемично изтощение и несигурност.
Много хора ни питат: „Как да обърна ситуацията?! Усещайки всичко това, аз не смея да правя нищо!“ Ани Владимирова твърди, че има ясна програма в няколко стъпки:
Има няколко важни момента, които трябва да бъдат отчетени от хората, които се справят чрез спорт с паническите състояния и психосоматиката. „Научете се да разграничавате усещанията, идващи със спорта, от тези, които сте изпитвали при паниката! Паниката е силно емоционално преживяване и всяко усещане в тялото, което ви напомня лошата емоция, може да ви накара да се притесните! Спортът е пътят към оздравяването и дългосрочното справяне с психосоматиката и паническите състояния“, убедена е Владимирова.
Затова задъхването е логично при физическо натоварване. Вие го контролирате в спорта и не правете асоциации с паниката. По-интензивното дишане е равно на по-добро изчистване на стресовата биохимия. Сърцебиенето от всяко упражнение е очаквано да се случва. То е индикация, че тялото ни изтласква стреса по здравословен начин. Упражненията подсилват ендотела, а това е условие за здраво сърце, което ще издържа на стреса от пандемията, мерките, променените условия и зелените сертификати. „Понякога заради страха от това как ще ми се отрази движението мога да получа бучене в ушите.“ Спортът не предизвиква такава симптоматика, а страхът и напрежението! Може да Ви се завие свят от натоварване! Това е индикация, че трябва да тренирате тялото си по-редовно, а не че Ви се случва подобно на паниката преживяване. Същото важи и за „омекването на краката и ръцете.“
Най-добрият помощник за преодоляване на стреса и последствията от него е собственото ни тяло. То е перфектната машина, която изисква движение и умен маршрут. В залата за тренировки има всички условия за това. Не се колебайте да ги използвате.